На държавна субсидия – единствено за православни и мюсюлмани!

Държавна субсидия да имат само православното и мюсюлманското вероизповедание, а религиозните общности да не получават чуждестранни дарения. Това предвиждат промените в Закона за вероизповеданията, внесени в Народното събрание. Безпрецедентно авторите им са председателите на парламентарните групи на трите най-големи партии - Цветан Цветанов на ГЕРБ, лидерката на БСП Корнелия Нинова и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Тяхното предложение идва, след като преди месеци вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов обясни, че готви промени във финансирането на църквите. Неговите предложения така и не бяха представени като законопроект.

Държавна субсидия се предоставя на вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. Според официалното преброяване на НСИ този праг прескачат само православието и ислямът. Католицизмът не може да мине летвата, защото едва 0,6% от българите са се самоопределили като католици. За всяко самоопределило се лице ще се получават по 10 лв. от държавата, но не повече от 15 млн. лв. за вероизповедание. 

Така, ако текстовете бъдат приети, Българската православна църква би получила максимума от държавата, докато Главното мюфтийство - 9,67 млн. лв. Сега разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания се извършва с годишния закон за държавния бюджет. През 2018 г. са предвидени около 5 млн. лв., при това само за ремонт на храмове и гробища.

"Смятаме, че след като държавата осигурява субсидия, то следва да има установен от нейна страна ограничителен режим и засилен контрол върху начина за финансиране на тези религиозни институции", пишат в мотивите си тримата вносители. Финансирането на вероизповеданията, които имат под 1% от населението, остава по сегашния ред - само за храмове и гробища.

Цветанов, Нинова и Карадайъ предлагат и забрана регистрираните религиозни общности и институции да получават чуждестранни дарения за заплати на свещенослужители и служители на религиозни институции. Всяка друга помощ от чужда държава трябва да има разрешение от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Освен това всяко дарение над определена сума ще се декларира пред държавата. Точният размер обаче все още не е определен. 

"Според нас така ще се дадат реални гаранции против намеса на чуждестранни лица и организации в дейността на българските религиозни общности. Но по-важната и съществена последица е предотвратяването и пресичането на действия на лица или организации, насочени против националната сигурност, обществения ред, здравето и морала или срещу правата и свободите на българските граждани", пише в мотивите на тримата лидери, предава "24 часа".

Вероизповеданията, които имат над 1%, ще могат да откриват и духовни училища, и висши учебни заведения.